Нека започнем с това, че децата обичат да се движат. За тях е естествено да тичат, скачат, да се катерят… С течение на годините обаче ние, родителите, развиваме ефекта на хеликоптера: кръжим над децата си и се чудим трябва ли да правят това или онова. Прекалено внимателни и предпазливи ли сме станали? Всичко ли трябва да бъде подредено идеално, за да можем спокойно да оставим децата си да тичат и играят? Докато се щурат из дома, непрестанно им подвикваме: „Недей! Спри се!” Забранявайки на детето си да тича обаче, ние нарушаваме естественото му развитие. Проучване, направено в САЩ, показва, че съвременните деца прекарват средно по 90 минути пред телевизора или компютъра, плюс още 90 минути в тихи занимания като рисуване или оцветяване и едва 10-15 минути в игри навън, което е крайно недостатъчно.
Нека включва и наследника си в играта.
Всяко начало е трудно. Но малките промени в начина на живот, като например ходенето пеш до магазина вместо возенето в кола, не само ще помогнат на детето да бъде активно, но и ще го научат, че нормалното е да се ходи пеш.
Опитвайте с нови спортове. Дори и простото ритане на топка в парка ще запали у детето любов към спорта, и то не само като го гледа. Не забравяй, че малчуганите няма да искат да се движат и спортуват, ако самите родители не го правят. Тате обича да плува, тича и рита топка?